• Welcome to Whisky Forum Bulgaria. Please login or sign up.
 

Какво пробвахте последно?

Started by Dobrev, 04, November, 2011, 11:10:59

Previous topic - Next topic

Николай Николов

Quote from: Ivaylo on 21, August, 2020, 00:54:39Гленротеса ме замисли относно шери бъчвите, тъй като пише, че е first fill sherry seasoned oak. И това ми прави впечатление напоследък при различни шери уискита, по конкретно часта със "seasoned". Означава ли това че просто са преплакнали новите бурета с шери или реално в тях е отлежавало такова? Определвно от first fill sherry очаквам много по-натрапчив вкус на шери, а в случая с Гленротес не е така (което разбира се не пречи уискито да ми хареса доста в случая)
"Seasoned" не е проблем. На практика всичките шери бъчви за отлежаване на уиски (а и други дестилати, примерно ром) са "seasoned". Сред почитателите на уиски битува една романтична заблуда, че шери бъчвите са използвани за отлежаване нна шери, което не е вярно, а и никога не е било. За отлежаване на шери по Солера системите в бодегите в Херес се ползват изключително бъчви от американски бял дъб и те се ползват десетилетия или дори векове. Идеята е, че виното отлежава в бъчви, които са максимално инертни, не дават допълнителни вкусове и аромати от дървото и нещо особено важно - завъдили са от локалните за бодегата култури дрожди. Такава бъчва струва адски много пари, шери бодегата ще я ползва докато не се разпадне и е негодна за отлежаване на уиски. След отлежаване в Солера системата, шерито се наливало в други бъчви, с които се пренасяло до пазара. От тези "транспортни" бъчви шерито се бутилирало във Великобритания или се продавало наливно. Точно бъчвите, в които шерито пристигало на пазара във Великобритания, след изпразването им, били използвани за отлежаване на уиски, защото били евтини и достъпни, а и се оказали подходящи за целта. В един момент  обаче, Испания въвежда регулация, че виното ще се бутилира на нейна територия и съответно притокът на евтини бъчви, в които е транспортирано шери, секва. Уиски дестилериите започват да купуват нови бъчви, в които да наливат предварително закупено шери, за да се накиснат, преди да налеят уиски за отлежаване в тях. Периодът е от около 6 месеца до към 2 години. След като мине през определен брой бъчви, шерито се изхвърля или отива за оцет. В днешно време дори не се ползва истинско шери от типовете, които виждаме на етикетите: амонтиладо, олоросо, аморосо, фино и т.н. Тези типове шери се определят от начина на отлежаването, степента на окисляване и остатъчнат захар. За "овкусяване" на бъчви за уиски никой няма да ползва истинско отлежало шери, защото ще излезе адски скъпо. Ползва се младо вино или дори концентрат arrope, което реално още не е станало олоросо, амонтиладо или каквото там пише на етикета😀 Има някои съображения, че виното, което е попило в бъчвите, така или иначе отлежава в дървото, заедно с уискито, но едва ли може да се сравни с истинско отлежало шери от Солера система. Та в случая Glenrothes просто са си написали в прав текст това, което практикуват реално всички и то не е проблем. Виж, това, че са разредили уискито до 40 % е тъпо.
Накрая за Макалън Класик Кът. Точих се на изданието 2018, то пък взе, че изчезна, а където го има още, надуха цената. Така или иначе, всеки път, като почти се навия да дам 170-180 лв. за бутилка уиски без обявена възраст, се сещам, че за тези пари мога да си купя две различни бутилки страхотно уиски, включително даже cask strength и с посочена възраст, и се разкандърдисвам😀 Ще дебна за промоция 😀
Егати фермана изплющях...

Ivaylo

Супер полезна информация, нищо че ми развали розовите представи за бъчвите :D

Тези дни пробвах още две миниатюрки - Ben Nevis 10. Страхотно уиски, комплексно с уникален нос. Много плътно и мазно и създава впечатление на доста по старо уиски. Определено бих си взел цяла бутилка.
За другото уиски обаче не мога да кажа същото - GlenAllachie 10 cask strength, 54.8% - не ми допадна, много остро и "зелено" на нос, вкуса е по-добре, плътен и сух, но се усеща младо и някакси недовършено.

Николай Николов

Quote from: Ivaylo on 31, August, 2020, 22:12:06За другото уиски обаче не мога да кажа същото - GlenAllachie 10 cask strength, 54.8% - не ми допадна, много остро и "зелено" на нос, вкуса е по-добре, плътен и сух, но се усеща младо и някакси недовършено.

Това трябва да е втората серия на Glenallachie 10 Cask Strength. Там композицията на бъчвите е Oloroso, Pedro Ximenez и Virgin Oak.
За третата серия има по-добри отзиви. При нея бъчвите са само от шери, няма го новият дъб. Бях се наточил за бутилка, но бяха свършили, включително при вносителя. Ще чакам дедо Били да пусне четвърта серия и тя да е поне толкова добра😀

Evgeni

Много интересна и полезна дискусия се получава.
В този ред на мисли предлагам на вниманието ви едно приятно предложение за Bunnahabhain Eirigh Na Greine 46.3% 1L, в което има доста заиграване с бъчвите. Цената в Travel FREE е много примамлива, а между другото и уискито е доста прилично и интересно.

https://www.travel-free.bg/offers.html

https://www.heinemann-shop.com/en/global/bunnahabhain/bunnahabhain-eirigh-na-greine-46-3vol-1l-gift-tube/p/000000000001089562/

Николай Николов

Както вероятно много от вас знаят, Arran ребрандираха основното си портфолио от малцови уискита през 2019г. Промениха драстично опаковката: нова бутилка, минималистични етикети с брайлов надпис, нови кутии и т.н. Но, което е по-важното, направиха и промени в самото уиски, което наливат в новите бутилки. Основното, което съм срещал по коментарите е, че влиянието на шери бъчвите е позасилено. По отношение на презентацията: 46% алкохол, без студена филтрация и естествен цвят, нещата са си същите. Използвайки повода, че вкъщи се засякоха отворени бутилки от стария и новия Arran 10, реших да им направя едно директно сравнение. Бутилката с новата версия беше на привършване, остатък от почерпка, а старата ми е отворена от края на май тази година, като в нея остава може би 1/4 от питието. Отлял съм си от него и две 50 ml. шишенца, да се намират, защото това издание вече го няма.
Когато опитах новата версия самостоятелно общо взето не отличих някакви сериозни контрасти спрямо старата, но на следващата вечер ги пробвах заедно и разликите изпъкнаха. В никой случай не са драстични, но категорично ги има.
За стария съм писал по-назад в темата, но да си кажа пак: сладко, свежо, с изобилие на плодови (жълти, летни плодове, тропически плодове) и флорални (цъфнали овошки напролет) усещания.
Новото предложение пак е плодово, но вече е малко по-улегнало, по-кремообразно, по-широко отколкото високо (ако това изобщо има смисъл :)), влиянието на бъчвите е засилено, но - слава Богу - без да погребе така характерните за дестилата на Arran естерни нотки на плодове и цветя. Сладостта пак я има, но вече е допълнена и от солени нотки. Между плодовите пикове се стеле ванилия, а в основата има много лек шоколад. Ако трябва да дам някакво сравнение, старото е като свежа плодова салата, а новото е като плодова тарталета, с леко шоколадова кошничка, ванилов крем и отгоре плодовете.
След пробата и сравнението все още считам, че на нашия пазар Arran 10 е сингъл малц уискито с най-добро съотношение цена/качество. За 53 лв. и стотинки не просто няма по-хубаво, ами и продукти за чувствително повече пари не могат да предложат поне същото качество.


Evgeni

Благодаря за подробното и полезно изложение. Аз "Arran" - а си го харесвам и наистина това е една много добра дестилерия, макар и доста млада. За качеството, което предлагат, цената им е много приятна. Дори и Ръбрт Бърнс /сингъл малца/ е едно доста добро и приятно уиски.