• Welcome to Whisky Forum Bulgaria. Please login or sign up.
 

Какво пробвахте последно?

Started by Dobrev, 04, November, 2011, 11:10:59

Previous topic - Next topic

Evgeni

Quote from: Sirakoff on 05, May, 2020, 01:04:15Laphroaig Triple Wood
на нос е много сържан и направо почти няма нищо от медицинското в този малц. Усещам сушени плодове - стафиди, кайсии,сини сливи. За 48% алкохол нито се усеща на нос, нито на вкус силата му. На вкус е първо леко сладнящо, от плодовете, приятно пикантно и нормалния Лафройг вкус като финиш и послевкус на торф и тревисто. Пушекът идва след 20-30 секунди, но е мек и по-скоро е спомен за него. За мен е страшно приятно! Имам вкусов спомен от Quarter cask и там нещата бяха доста по-буйни и по силни и на аромат и по-остро и натрапчиво на вкус. Интересно как известно пребиваване в европейска шери бъчва направо обуздава островната хала. Наздраве! Сгряващо е.
С малко вода, стана малко по-ароматно, но и малко по-остро на вкус. Enjoy!

Laphroaig Triple Wood е страхотно уски. И аз съм му голям фен.


Evgeni

21, May, 2020, 12:25:14 #901 Last Edit: 21, May, 2020, 15:02:36 by Evgeni
За Dalmore-а, напълно споделям казаното. Посредствено качество, което не се запомня с нищо, но за сметка на това пък е на несъразмерно висока цена. А срещата ми с " King Alexander " на един фест, беше истинско разочарование. За 90 лева могат да се купят толкова много и толкова по-качествени неща. Новогодишните промоции в "Тabacchi" още са валидни и там може да се намери десетгодишния "Arran", който "nick_wolf1@yahoo.com" така точно описа, и чието мнение напълно споделям. Страхотно уиски, което много харесвам и то за 50 лева. Там е и Benriach 10 Year Old Curiositas /56 лева/, който също е страхотен и много уважаван от феновете на опушеното уиски, и за мен е един от най-сполучливите варианти /заедно с Edradour Ballechin 10YO/ на опушено уиски извън Айла. Да не говорим за BenRiach 12 Year Old Sherry Wood, кото е ювелирно уиски и може да се купи за 64 лева. Ами Springbank 10 YO, който може да се намери за деветдесет и няколко лева. Това са все уискита, за качеството и класата на които Dalmore 12 може "само да си мечтае".

Николай Николов

Моля за извинение, ако това, което ще напиша е против политиките и правилата на форума.
Искам да обърна внимание на тези, които ще пазаруват от tabacchi, особено намалени продукти, които май са налични само в магазина на бул. "Ал. Стамболийски", да се поинтересуват дали бутилката, която купуват е последната изложена в магазина.
Около Коледа ходих там с желание да купя Highland Park 18 за себе си, което беше на чудесна цена около 170 лв., както и едно Glenmorangie 12 Nectar D'Or за подарък на близко семейство, също намалено. След безумно продължителна суетня в магазина така и не успяха на открият кутията на Glenmorangie, а когато поисках да погледна отблизо бутилката се оказа, че е загрята доста над стайната температура. Highland park бутиката и тя беше напечена подобаващо. На въпроса ми защо е така, отговориха, че те изложените по рафтовете бутилки са под климатика и когато се отопляват с него... Излязох си без да купя нищо от това, за което бях влязъл. Може да съм станал жертва на невежеството си или на параноя, но нямаше да се чувствам комфортно да плисна към 250 лв. за две бутилки, едната от които да подаря на близки хора, след като са се пекли месеци "под климатика".

atanas

QuoteМоже да съм станал жертва на невежеството си или на параноя,
Определено е на невежество. Системното нагряване на бутилката над 30-40 градуса ще е пагубно в няколко направления:

  • Високата температура изсушава корковата тапа, което позволява въздух от околната среда да навлезе в бутилката, нищо че има алуминиево фолио. Въздухът, освен кислород, който определено ще промени характера на уискито, не се знае какво още ще вкара вътре.
  • Дългото нагряване на уискито катализира химичните процеси в бутилката, като третичните вкусове и аромати, които ще се създадат вътре може да са негативни
  • Комбинацията на двете горни неща може да доведе до откровеното "вкисване" на уискито, особено ако е с винено отлежаване, какъвто е случаят с Моранджито.

За Далмор само да вметна - единственият, представител от стандартната им серия (КАIII включително) е 18г., който обаче рядко е на достъпна цена. Това е прекрасно уиски. Макар и рядко могат да се намерят специални издания, както и независими бутилки, но пак цената не е ниска.
---
Ако някой се чуди какво да ми подари за рождения ден, ето няколко идеи:
https://www.whiskybase.com/profile/zinaf/wishlist

Ivaylo

Е явно няма да е Далмор :) Предполагах, че най-вероятно не си заслужава, но реших да попитам все пак

Ivaylo

Като се заговорихме за цена-качество, вчера приключих с едно страхотно уиски - Ledaig 10. Ново попълнение в списъка ми с любими уискита. Буквално всеки път когато го пиех ме караше да се усмихвам. Много различно пушено уиски, с ликьорена нотка и пушека там не е както при Айла, по скоро се усеща по-растителен торфа (не знам как точно да го опиша). Нещо, което задължително трябва да се опита

Николай Николов

Като стана дума за опушено не-Айла уиски, тази седмица "навестих" бутилките си с Benromach 10 и Talisker Distillers Edition 2007/2017.
Benromach е от Спейсайд, 43%, свежо, тънко, плодово. Усещат се нотки на летни, жълти плодове, малко мед, флорални нотки на заден план. Димът е фин, без пепел и сажди, не доминира, но все пак е отчетливо доловим. Послевкусът е средно дълъг с малцова сладост, малко шоколад и мъничко дим.
Talisker DE, островен малц от Скай, завършен в бъчви от шери "Аморосо". Отчетливи винени/шери нотки, но не до степен "шери бомба", а по-скоро "винен кебап"😀 По-плътно тяло от Benromach, по-тъмни нотки във вкуса и аромата, малко повече шоколад, червени (сушени)плодове, нотки на изба (може би на това казват "морски аромат"). Димът е по-плътен, по-ароматен, по-пепеляв. Точно преди финала се усеща много приятна пиперливост на върха на езика, като от кайенски пипер, без киселинност или горчивина. Послевкусът е средно дълъг.
И двете питиета ми харесват много. Benromach 10 се намира у нас за 65 лв. и нещо, Talisker DE - за 89 лв. Като съотношение цена/качество Benromach 10 има предимство, но поотделно за мен и двете бутилки си заслужават парите. За 85 лв. и нещо може да се купи и Benromach 10, 100 proof (57%), него не съм го пробвал още. От опушените островни не-Айла малцове съм опитвал още Highland Park 12, който е приятен, но за мен е забележимо под калибъра на горните.

sharksfin

@Ivaylo LEdaig 10 е една от последните бутилки, които купих. Следващата отворена ще е тя или Килхоман Лох Горм. Лачейг 1о пих преди 5-6 години и съм опитал около 30 мл (с други думи, всее дно не съм пил). Помня само, че останах с добри впечатления.
@Николай Николов Бенромах 100 Proof е страхотно уиски, според мен много по-добро от стандатната десятка. Винените им финиши също са интересни. Имам бутилка Сасикая и го намирам за изключително интересно. А Талискърите - всички, които са с години, са много хубави

Николай Николов

Quote from: sharksfin on 27, May, 2020, 21:57:47@Ivaylo LEdaig 10 е една от последните бутилки, които купих. Следващата отворена ще е тя или Килхоман Лох Горм. Лачейг 1о пих преди 5-6 години и съм опитал около 30 мл (с други думи, всее дно не съм пил). Помня само, че останах с добри впечатления.
@Николай Николов Бенромах 100 Proof е страхотно уиски, според мен много по-добро от стандатната десятка. Винените им финиши също са интересни. Имам бутилка Сасикая и го намирам за изключително интересно. А Талискърите - всички, които са с години, са много хубави

И аз планирам следващата бутилка, която ще отворя, да е Ledaig 10. Наложил съм си "дисциплина" да въртя не повече от 6 отворени бутилки. Реално са седем, но едната е бърбън Maker's Mark, който се ползва вкъщи и за сладкиши, та покрай това и аз го опитвам чат-пат...

A Loch Gorm кое издание е? То се води част от основната гама на Kilchoman, но всяка година композицията от бъчви е различна, като с времето възрастта се вдига. Моята бутилка е издание 2018, а сега чакам да внесат 2020. Иначе на тази дестилерия съм пробвал Machir Bay и го харесвам много. В някакъв момент ще пробвам и другото им базово предложение - Sanaig.

Николай Николов

Онзи ден довърших бутилка Bunnahabhain 12. Отворих го някъде в началото на декември 2019г. 46.3%, нефилтрирано, без оцветители. Плътно, комплексно, вкусно. Усеща се определено влияние на шери бъчви, но без тотално да доминира. Ароматът е на тъмни сушени плодове, карамел, шоколад. На вкус започва леко сладко и след това се разгръща в тъмни нюанси на компот от сушени плодове с подправки, шоколад, солен карамел. Послевкусът е дълъг, с малко шери/дъбови нотки, малц, кожа. За тези 6 месеца успях еднозначно да откроя в аромата само два пъти дим и това беше, когато в бутилката оставаше 1/4 от съдържанието и по-малко. През останалото време димът в най-добрия случай е съм го хващал като ефект на препечено: тъмен карамел, прегоряла хлебна кора и т.н. Тялото на питието го намирам средно плътно, не особено "мазно". Личните ми предпочитания за консумация са с много мъничко вода.
Това уиски доста бързо ми стана едно от любимите. През цялото време "има игра" с него, развива се, както в бутилката, така и в чашата, и все към по-хубаво. Винаги ще има място в бара ми, стига да се държи на сегашните цени.

atanas

@Николай Николов бих добавил, че е едно от уискитата което държи това ниво от доста години (дори и преди да вдигнат градуса ми харесваше доста). Често пренебрегвано като представител на Айла именно защото не е опушено, Буната 12 си остава много солиден малц за мен. Пробвай и силно опушените варианти. Не са лоши, но класическата 12-ка ми е любима. Наскоро бих една опушена 12-ка, мисля на Дъглас Лейнг - Old Particular серията. В началото не ме грабна, но като оставих шишенцето две седмици да поседи, на второ пиене направо ми отряза главата - страхотно се беше променило.
---
Ако някой се чуди какво да ми подари за рождения ден, ето няколко идеи:
https://www.whiskybase.com/profile/zinaf/wishlist

Николай Николов

Quote from: atanas on 11, June, 2020, 10:04:38@Николай Николов бих добавил, че е едно от уискитата което държи това ниво от доста години (дори и преди да вдигнат градуса ми харесваше доста). Често пренебрегвано като представител на Айла именно защото не е опушено, Буната 12 си остава много солиден малц за мен. Пробвай и силно опушените варианти. Не са лоши, но класическата 12-ка ми е любима. Наскоро бих една опушена 12-ка, мисля на Дъглас Лейнг - Old Particular серията. В началото не ме грабна, но като оставих шишенцето две седмици да поседи, на второ пиене направо ми отряза главата - страхотно се беше променило.
Аз имам 8 годишно Bunnahabhain, heavily peated, на Gordon&McPhail, но още не съм го опитал. До миналата есен се намираше у нас за 66 лв. и стотинки. Иначе от другите официални бутилки на Bunnahabhain на нашия пазар не помня да съм срещал нещо, което да ми грабне окото. Опушени или не. Говорим от септември, 2019г., когато "се прежалих" да си купя първите single malt уискита:)
Според мен тоя стереотип, че уискито от о-в Айла трябва да е задължително опушено, че и даже силно, е малко нелеп:)
Ако дестилерията иска и може да си "причини" разправията да превключва от опушен малц на неопушен и обратно, и произвежда качествен продукт на приемлива цена, това за мен са единствените критерии за избор.

atanas

Quote from: Николай Николов on 11, June, 2020, 14:08:53Според мен тоя стереотип, че уискито от о-в Айла трябва да е задължително опушено, че и даже силно, е малко нелеп:)
Трдиционно уискитата от острова са силно торфени. В миналото (19в и назад) и тези от Спейсайд също са имали опушеност, поради технологична необходимост - използвали са торф за гориво. Поради естеството на торфа на острова обаче, там резултатът е много специфичен. С навлизането на въглищата в уиски индустрията и железниците като транспортно средство, през 18-19в се променят нещата за по-голямата част на Шотландия (особено през 20в), като макар и малцовите уискита от Хайленд да са с по-тежък характер, то торфеността им е нищожна. Основните източници на торфени уискита за белндовете остават Айла и Кембълтаун, а Айла поради изолираността си не се повлиява особено от промените наоколо. При всички положения няма правило и никой не го е създавал. Просто исторически се е заформила тази репутация на определени региони. Изключения има не малко и то в двете посоки.
---
Ако някой се чуди какво да ми подари за рождения ден, ето няколко идеи:
https://www.whiskybase.com/profile/zinaf/wishlist

Ivaylo

Quote from: Николай Николов on 11, June, 2020, 14:08:53Ако дестилерията иска и може да си "причини" разправията да превключва от опушен малц на неопушен и обратно, и произвежда качествен продукт на приемлива цена, това за мен са единствените критерии за избор.

В този ред на мисли една от дестилериите която прави добри опушени и неопушени за мен е Брухлади, само че критерия с цената малко куца тук. На последния уиски фест пробвах Октомор-а като очаквах едва ли не да не става за пиене, но много ми хареса. Не се усещаше толкова опушен/торфен колкото си мислех, въпреки че хората покрай мен ме питаха на какво смърди :)
Ако беше на по-поносима цена предполагам бих си взел бутилка, но уви. За сметка на това Порт Шарлот 10 е на приемлива цена и е  доста подценявано за сметка на други Айла уискита.

Ivaylo

Като си говорим за опушени наскоро си направих няколко успоредни дегустации/сравнения на следните уискита:
- Ledaig 10
- Лагавулин 16
- Боумор 15
- Лагавулин дистилърс едишън 2016
Тествах ги в този ред, което се оказа голяма грешка, защото Дистилърс едишъна на Лагавулин тотално се скри като вкус и аромат. Трябваше да го пробвам първо него.
Хубавото на такива преки сравнения е, че човек може да научи много повече за отделните уискита, както и за собствените си предпочитания. Като обобщение от дегустацията мога да кажа че Ledaig-a ми допада най-много от изброените, въпреки че Лагавулин 16 и Боумора не са много по-назад. Голямото разочарование беше дистилърс едишъна, затова на следващия ден  реших да направя пряко сравнение между него и 16-та.
Общо взето се затвърдиха нещата. Дистилърс едишъна определено не е лошо уиски, по-деликатно е, но някак си няма характер и баланс. И точно това е което открих за 16-та при двете дегустации е, а именно колко балансирано уиски е - има си и пушек, и сладко, и солено и кисело... Та се сетих преди време някой беше писал (мисля че Тодор) нещо от сорта на: като че ли понякога се опитваме да харесваме по-скъпи, по-рекламирани уискита и не обръщаме внимание на "по-стандартните".
Малко дълъг пост, но нищо

atanas

Quote from: Ivaylo on 13, June, 2020, 01:41:51Голямото разочарование беше дистилърс едишъна, затова на следващия ден  реших да направя пряко сравнение между него и 16-та.
Общо взето се затвърдиха нещата. Дистилърс едишъна определено не е лошо уиски, по-деликатно е, но някак си няма характер и баланс.
Само мога да се съглася с теб. 16-ката е просто много добре направено уиски, което, на фона на всичките маркетингово номера на Diageo, успяват да запазят на високо ниво през годините. Променя се, безспорно, но резултатът винаги е на високо ниво.
Струва си да пробваш и Lagavulin 12 Special Release, който пускат всяка година. Това е суров вариант на Лагавулин - без шери бъчвите и е cask strength. Чудесен е!
---
Ако някой се чуди какво да ми подари за рождения ден, ето няколко идеи:
https://www.whiskybase.com/profile/zinaf/wishlist

Ivaylo

Малко да раздвижим форума :) напоследък пробвах доста нови за мен неща, което доведе до доста отворени бутилки и се чудех дали някой знае от кде мога да си купя от онези флакончета с някакъв газ които "запечатват" бутилката?
Едно от нещата които много ми хареса е Craigellachie 13. Уникално уиски, много различно от стандартните спейсайд. Всъщност има известна прилика с ирландските по стил уискита. Много зелени нотки, свежи плодове, зелена ябълка, мента, босилек, сено. Не звучи кой знае какво, но реалното усещане е впечатляващо за мен, просто не мога да го опиша :)

Друго, което се превърна в любимо е Laphroaig quarter cask. Трябва да си призная, че стандартната 10-ка не я харесвам особено, но това е съвсем различно и бих казал доста по-комплексно. И опасно пивко :)

atanas

Значи ти харесва old school уиски стилът :) Подобнo на Craigellachie са доста от масовите уискита, които главно влизат в блендовете. Miltonduff е такова, доста в Flora#Fauna серията на Диажио са такива - дестилат във второ-трето пълнене бъчви, отлежал 10-12г.
---
Ако някой се чуди какво да ми подари за рождения ден, ето няколко идеи:
https://www.whiskybase.com/profile/zinaf/wishlist

Ivaylo

 Здравейте, тези дни пробвах няколко нови неща:
- Macallan Clasic cut 2019 - не си спомням точно, но беше около 58%, естествен цвят и ако съдим по лекото заоблачаване не е филтрирано прекалено. Има много приятни нотки на сушени смокини и мед, които са силно преобладват през цялото време, както и портокал и джинджифил. Във вкуса има и лека горчивина, предполагам от бъчвите, която в новите Макалани присъства навсякъде напоследък, но тук не е неприятна. За съжаление цената му е много неприятна, но не мога да си кривя душата, много ми хареса :)
- Tullibardine 228 burgundy finish - много ароматно, млечен шоколад, сметаново с червени плодове и танини във вкуса. Усеща се, че е младо уиски, но е доста пивко.
- Glenrothes 12 - тук не знаех какво да очаквам, тъй като не съм пробвал друго от дестилерията и останах приятно изненадан. Оказа се сравнително комплексно уиски - мед, козунак, стафиди, малко мента, шерито се усеща, но не е шери бомба, шоколад. Само ако беше на по-висок градус щеше да е невероятно.
Гленротеса ме замисли относно шери бъчвите, тъй като пише, че е first fill sherry seasoned oak. И това ми прави впечатление напоследък при различни шери уискита, по конкретно часта със "seasoned". Означава ли това че просто са преплакнали новите бурета с шери или реално в тях е отлежавало такова? Определвно от first fill sherry очаквам много по-натрапчив вкус на шери, а в случая с Гленротес не е така (което разбира се не пречи уискито да ми хареса доста в случая)

Ivaylo

Сдобих се с няколко миниатюри и днес пробвах Costwolds single malt, 3-4 годишно уиски отлежало в first fill бърбън бъчви и такива от червено вино. Голяма изненада - много ароматно, зрели плодове, кайсии и праскови, портокалова кора, лимон, зелени нотки. На вкус започва сладичко но веднага се усеща и лека киселинност, като от зелена ябълка, в последствие става сухо (зелен чай), танини и джинджифил. Финалът е кратичък, но не разваля приятното усещане. Много приятно изненадан съм, ще трябва да пробвам и другите разновидности на дестилерията при възможност.