В чист вид съвършенството не съществува, но уникалното у човека е това, че не престава да се стреми към него. Това неистово желание е в природата ни и е генетично заложено в ДНК-то ни. То се проектира във всяка човешка дейност. По същия начин стоят нещата и с феста, и това ясно се вижда в шестте му издания, които се гордея, че не съм пропуснал. Докато в началото се питахме дали ще има следващ фест, сега нямаме търпения да дойде последната събота и неделя на месец октомври, следващата година. Това е така, защото "часът и мястото на срещата са известни", а представянето на следващото събитие започва с думите "традиционният уиски фест".
За да се стигне до това положение, обаче, бяха необходими огромни усилия от страна на организаторите, на фирмите, които излагат продуктите си, а също така и на посетителите. Смея да твърдя, че и нашата скромна общност има своя принос към крайния продукт.
Най-хубавото е, че всяка година има положително развитие и то съвсем ясно се вижда. Както във всеки процес, обаче, и тук има както положителни, така и отрицателни аспекти. За наша обща радост положителните значително надхвърлят по обем отрицателните, които в следващото събитие вече са коригирани. Нивото на хората "зад щанда" традиционно е много високо, тъй като това са хора професионалисти и ентусиасти, и това им личи. Дори и тук таме да има леки пропуски това не е болка за умиране, тъй като изобилието е толкова голямо, че с лекота компенсира една такава аномалия.
А класовете винаги са били на висота и е похвално, че от страна на дестилериите и марките се заявява сериозно отношение и дават най-доброто от себе си. За пръв път се представиха продуктите на KILCHOMAN и съвсем естествено презентацията беше направена от най-големия син на собствениците, който разказа историята от първо лице. Това е много показателно, а разказът му за пълненето с чайници и подръчни средства на първите 7 000 бутилки беше много прочувствен. Такива неща се помнят! По тази причина няма и как да бъде забравен емблематичния Робърт Хикс, който участва в първия уиски фест.
За Тошко, екзотичния Изток, KAVALAN и японските уискита, просто няма какво да коментирам. Там нещата винаги са перфектни.